Силви Вартан – от Искрец до Париж
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Краят на 20-ти век и началото на демократичните промени в България са белязани
от обществената необходимост да се прокарат идеи за свобода, мир, щастие, както
и образи, олицетворяващи тези „блестящи неопределености“. Именно силната харизматичност и житейският път, белязан от сянката на тежкото
детство, но и от светлината на творческия възход и славата, превръщат Силви Вартан
в личност, с чието израстване поколението на прехода отъждествява своето бъдеще.
Днес образът на „вечната жена“ намира своето отражение в една история на крайностите
– историята на българската певица със световна слава, на превърналата се в майка
не само на своите деца, на силната и успялата, на близката и далечна на родината
си – Силви Вартан.
Силви Вартан е родена на 15 август 1944 година в село Искрец, Област София, където семейството ӣ е евакуирано по време на англо-американските бомбардировки на София през 1943 – 1944 година. Майка й, Илона, е украинка, а баща й, Жорж, е инженер, талантлив художник и скулптор, българин от арменски произход.
След нахлуването на съветската армия в България през 1944 година къщата им е национализирана и Силви и семейството й се преместват за известно време в София.
В съвсем ранна възраст тя демонстрира разностранния си талант и резултатът е първото й участие във филм още през 1950 година – в „Под игото“, във връзка с което по-късно споделя, че от този момент винаги е искала да се занимава с изкуство.
Две години след участието й във филма, поради засилването на диктатура в България, семейството й, преодолявайки много трудности, успява да напусне страната и да се установи в Париж. Силви е едва осемгодишна, но запазва и разказва тъжния спомен за драматичното заминаване, отпътуването с влака, сълзите, болката по изгубеното и ужасяващата картина на тичащите след влака разплакани старци, към които едва ли някой ден отново ще се обърне с „бабо” и „дядо”.
Началото в Париж е много трудно. Семейството й живее много бедно, почти в нищета, родителите й нямат работа, но затова пък са свободни. „На времето и аз исках колело, исках да бъда като другите, но с времето просто свиквах. Живеех в една малка хотелска стая и честно казано всичко бих дала, ако можех да се върна само за един ден в тази хотелска стая!” – споделя тя за времето, когато се местят във Франция.
Четирите години, прекарани в хотелска стая, усещането за различие, когато е сред френските момичета, които я сочат с пръст и наричат чужденка, се превръщат в трамплин, във връзка с който певицата години след това си дава сметка: „мисля, че пораснах за десет минути”.
Силви Вартан на корицата на списание „Copains“
По това време, брат й, Еди, талантлив музикант и композитор, й помага като начинаеща певица да направи първия си запис. Песните и популярността й с времето се увеличават, а 1961 година се оказва основополагаща за кариерата й. Тогава тя за първи път влиза в звукозаписно студио, снима се в няколко телевизионни реклами и се появява на сцената на прочутата зала „Олимпия“ в Париж. В началото на ’60-те години тя издава добилия световна слава албум „Sylvie“, като междувременно прави пробив и в киното, снимайки се предимно в европейски филми.
След дебюта си, едва на 16 години, Силви за кратко време се превръща в идол и заема кориците на едни от най-популярните френски списания през 60-те години. Въпреки, че критиката е скептична спрямо възможностите на българското момиче, талантът побеждава недомлъвките.
Текстовете на песните й са поетични и съдържателни, а една от много популярните й песни тогава – „Nicolas“, е посветена на българско момче и първата любов. Силви посвещава песен и на починалата си майка, а вечната любов и скръб по родината й – България, намират израз в песента „Марица“, в която пее: „Марица е моята река, както Сена е твоята“.
През годините певицата сменя много стилове на песни, наричат я момичето на „йейе“ – рок стил, утвърдил се като един от водещите на музикалния пазар във Франция. Тя е първата знаменитост, която смесва джазбалет, диско и кабаре, а добилите популярност по-късно Мадона и Шер се учат от нея. Личността й се превръща в еталон за класа, внушава стил и изтънченост. През годините пее на една сцена с едни от най-прочутите кънтри изпълнители – Чет Аткинс и Рей Стивънс, както и с добилите огромна популярност през 60-те години Бийтълс.
За 50 години изпълнителката има издадени над 40 албума и над 45 милиона продадени диска. Малка част от тях достигат до българската публика, тъй като в годините до 1990 година достъпът до западноевропейските тенденции е силно ограничен. Това не лишава сънародниците на Вартан от удоволствието по-късно да слушат песните й, издавани преди години и запазили се във времето като един от символите на френското музикално изкуство.
Концерт на Силви Вартан в НДК през 2009 година
През 1990 година Силви Вартан се завръща за първи път в България след 38 години. Моментът е емоционален не само за нея, но и за цялата българска публика, която се влюбва в личността на Силви. Пристигането й е отбелязано с голям концерт в зала 1 на НДК, на които цялата зала споделя сълзите на радост и тъга. Три години след завръщането си, през 1993 година, певицата създава асоциацията „Силви Вартан за България”, с което още повече заздравява връзката си с родината. От старта и до днес, плод на доброжелателността, обичта и съпричастността към съдбата на съотечествениците й, са множество благотворителни и хуманитарни дейности. В началото помощта се изразява предимно в дрехи и храни за сиропиталища, старчески домове и социално слаби семейства. По-късно вниманието на асоциацията се насочва към осигуряването на медицинска апаратура и консумативи за детски болници. Силви Вартан и съпругът й Тони Скоти са носители на най-високата награда на БЧК – златен медал за заслуги „Български Червен кръст“. Двамата осиновяват и българското момиченце Дарина.
През последните години обекти на дарения са болнични заведения и центрове за деца в Ловеч, Троян, Тетевен, Луковит, Ямбол, Елхово, Девня, Провадия, Белоградчик, Нова Загора, Сливен и много други. Подкрепата на Силви Вартан получават и кампанията на БЧК под наслов „Безплатен топъл обяд в училище за нуждаещите се български деца“, както и инициативата за освобождаването на българските медици в Либия.
След първото си завръщане в България през 1990 година и спечелването на българската публика, Силви Вартан става достоен носител на отличията: награда „Златен век“, орден „Стара планина“ втора степен, ордер „Св. Св. Кирил и Методий“. Тя бързо наваксва пропуснатите години и на сцената, като само през първата година (1990) пътува няколко пъти до родината си, за да участва в концерти и мероприятия.
Нейната публика, домът й и славата й са навсякъде по света – Силви пленява сърцата на всички, до които се докосне: от с. Искрец до Париж, от музикалната до театралната и политическа сцена.
Днес живее със семейството си в Лос Анджелис, но често се връща България. Песните, които изпълнява с най-голямо чувство и най-силно изразяват обичта й към България са „Облаче ле бяло“ и „Хубава си моя горо“. Силви Вартан издава автобиографична книга – „Между сянката и светлината“, в която разказва своята история. Пътуването из страниците й бележи маршрута, който следва съдбата й – радостите, разочарованията, славата и трънливия път към нея – от Правец до Париж.
Въпреки изпитанията, Силви се радва се на здраво и щастливо семейство, успешна кариера, а освен за собствените си деца и внуци се грижи и за още мнозина в домове за деца в страната, които с майчинска обич и умиление нарича свои.
България остава винаги в сърцето и спомените й.
Източник: Bulgarian History
Коментари
Харесайте ни във facebook!
