Френският шансон

Най-силният период на френската популярна музика (шансон) започва в началото на 50-те години и приключва в края на 70-те години на 20 век. Френският шансон е обобщаващо понятие за песенното творчество във Франция още от времето на Средновековието до съвременността.
Днес това понятие надхвърля първоначалното си значение и включва специфичните особености на френската песен, обособили се с историческото й развитие. Наследил традициите на средновековните трубадури и буржоазните вариетета и кафе-театри, френският шансон през 20 век се превръща в модел на френския начин на мислене и живот. В основата му стоят социалното съдържание и бунтарски дух, които предопределят приоритета на поетичния текст пред музикалните изразни средства. Голяма част от песните са по текстове на известни френски поети като: Жан-Пол Сартар, Жак Превер, Шарл Бодлер и много други, а сред певците Едит Пиаф, Шарл Трене, Ив Монтан, Жак Брел, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки, Жилбер Беко, Морис Шавалие, Жулиет Греко, Саша Дистел, Серж Генсбург, Нана Мускури, Мирей Матийо.
Всички те определят облика на френския шансон през този период и са сред най-ярките имена в световната популярна музика през тези две десетилетия.
Символ на френския шансон са кафенетата на Монмартър в Париж, а средището за изяви на почти всички звезди на френския шансон е залата-символ „Олимпия”.

сряда, 31 март от 11.00 часа